Новият здравен модел – по-скъпо, не по-добро
Представените два разновидността за нов здравен застрахователен модел не оферират решение на най-болните проблеми в българското опазване на здравето. На процедура се желае в допълнение финансиране от пациента против същата услуга и без гаранции за повече надзор и качество.Предлага се един нов финансов модел, търси се вид за спомагателни доходи в системата, само че липсват оферти по основни наболели проблеми – прецизен разбор на разноските с оферти за оптимизация, ограничения против злоупотребите, актуализиране на клиничните пътеки, остойностяване на лекарския труд и пр. Просто въвеждането на застрахователи като страна по заплащанията няма да реши проблемите в системата, тъй като те не са в дефицита на пари, а в неналичието на съответен надзор по заплащанията. 
Това са изводи от необятната социална полемика през последните дни по предложенията на здравния министър Кирил Ананиев за нов модел на здравно обезпечаване в България.
Като цяло показаните разновидности за смяна на здравноосигурителния модел не събраха постоянна поддръжка, бяха повече подложени на критика, в сравнение с одобрявани, а неналичието на консенсус и задоволително политическа воля за смяна на модела също бяха явни. Въпреки това представителите на болничния и фармацевтичния бранш, на съсловните и пациентските организации, специалисти, политици и икономисти оповестиха подготвеност за присъединяване в бъдещи полемики по плана.
Слаба поддръжка получиха и двата препоръчани разновидността за промяна на системата.
Основните рецензии са ориентирани към това, че предложенията са за промени само във финансирането на системата, остава казусът с високия дял на доплащането от страна напациента, няма гаранции за по-добра услуга в подмяна на повишение на здравната осигурителна тежест, не се подсигурява по-добър надзор на средствата, само че пък се подсигуряват повече заплащания от обезпечените. Нито един от показаните разновидности за смяна на здравноосигурителния модел не може да проработи в безспорен проект. И в двата има потребни моменти, които да основат трети модел, който да е по-благоприятен за системата, само че това е въпрос на доста диспути. Това разяснява за Investor.bg икономистът Аркади Шарков от ЕКИП. Той счита, че надали още от идната година ще забележим прекосяване към каквото и да е ново в допълнение заплащане в здравната система.
По отношение на първия модел - пълнадемонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), икономистът сподели, че сходно „ шоково “ прекосяване би навредило повече, в сравнение с да помогне.
„ Преди да се премине през финансово премоделиране на здравната система, първо би трябвало да се остойности лекарският труд и да се преразгледат клиничните пътеки “, уточни той. И акцентира, че цялостна демонополизация не съществува на никое място в Европа и в света. Винаги страната държи най-малък %, с който поддържа системата за тези, които не могат да си разрешат да заплащат за здраве. В Холандия да вземем за пример е общопризнат разбъркан модел - с конкуренция, само че страната взе участие като база със своята обществена роля, изясни икономистът. Според него има политически натупан интерес да се одобри този модел, само че въпросът е кои лечебни заведения ще останат – кои ще са печеливши и кои губещи и дали няма да завоюват единствено частните по отношение на държавните.
От друга страна – моделът с втора наложителна здравна вноска, е насъбран с доста механически детайлности, които са недообмислени – във връзка с установяване на премиум от здравното министерство за застраховане например, уточни Шарков.
„ Централизираното установяване на премиум на пазар за застраховки няма по какъв начин да се реализира, тъй като не може да се отнеме ролята на застрахователя да пресмята личния си риск по отношение на пациента. Това би довело до диспропорции в избрани области и евентуално ще има хора, които ще се застраховат преднамерено на районен принцип заради по-благоприятни условия в даден район, надлежно ще взимат по-голям пакет от застраховката “, разяснява икономистът.
„ Това е финансов модел за повече пари в системата, не е обърнато внимание на проблемите с клиничните пътеки и промени по други пера. Промените са на първо място за болничната помощ, а за доболничната не се споделя нищо, липсва и информация във връзка с медикаментите, където в действителност е най-големият преразход “, проучва Шарков.
По думите му липсва информация по главен проблем - по какъв начин се преразпределят средствата, като се има поради, че нито има здравна осведомителна система, нито здравна статистика, върху която да стъпват сходни опити за промяна.
„ Всяко искане на спомагателни пари би трябвало да бъде обосновано с промени вътре в системата, а това е промяна, обоснована само на бюджетната част. Докато липсва електронизация в системата, проблемите ще останат и единствено ще се усили събираемостта на осигуровки от работещите, даже не се загатва, че страната ще заплати въпросните 12 лв. за групите, които обезпечава “. Върху кого ще падне тази тежест и какво ще стане със здравно неосигурените, попита икономистът и допусна, че е допустимо наред със здравно неосигурените да се появи и друга група – на здравно незастрахованите.
Не се загатва нищо и за промяната в незабавната помощ, обърна внимание той. Защото доста от неосигурените за здраве в този момент минават като незабавни пациенти и за лекуването им се заплаща от бюджета.
Въпреки това Аркади Шарков акцентира, че предложенията на здравното министерство са потребен ход за бранша, защото слагат на масата проблеми, които тлеят от години.
Когато се прави промяна, тя би трябвало да е отговор на някакъв проблем в системата, само че какъв проблем решаваме с въвеждането на предлаганите два модела, попита Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система . Пред Investor.bg той разясни, че концепцията на ръководещите е да се понижат директните доплащания за здраве от жителите. Проблемът обаче е, че нито един от двата модела не прави това, тъй като директните заплащания са съсредоточени в лекарствената сфера и извънболничната помощ, до момента в който в болничната помощ доплащанията са минимални.„ Не виждам по какъв начин предлаганите промени ще доведат до стремежи резултат. Бих желал да видя актуализиране на клиничните пътеки, ограничения да се понижат злоупотребите, да се види какъв брой тъкмо са разноските, по какъв начин да се понижат и тогава да се търси вид за спомагателни доходи “, сподели икономистът. Първа стъпка следва да е страната да стартира да обезпечава в цялостна степен групите, за които е ангажирана и да стане правилен застраховател.
Идеята да се вкара трети участник – застраховател, е добра. Но не може да става в границите на настоящия модел. Първо той би трябвало да се промени, с цел да може да се направи място за трети участник. Би трябвало застрахователите да вземат участие и то с водеща роля, тъй като те вършат актюерските планове. Това би трябвало да стане в границите на сегашната вноска от 8% без наливане на още пари преди бранша да бъде реформиран, сподели Стайков. Просто въвеждането на застрахователи като страна по заплащанията няма да реши проблемите в системата, тъй като те не са в дефицита на пари, а в неналичието на съответен надзор по заплащанията.
„ Необходима е цялостна смяна в системата, а не фокус единствено върху болничната помощ, което се предлага, и то с генерална смяна на осигурителния модел, който си работи обикновено все още “, сподели Стайков. За него фокусът на предложенията е сбъркан, той би трябвало да е медикаментите и извънболнична помощ.
Дори в системата да влязат повече пари, когато контролът е същият, тя продължава да работи по остарелия метод. И презумпцията на министерството е, че опазването на здравето е недофинансирано, което не е правилно. Проблемът е, че има огромен дял на директни заплащания и ниско качество. Като съберем държавните и частните заплащания, равнището става колкото е междинното в Европейски Съюз, а не може междинното за Европейски Съюз да е недофинансирана система. Просто парите не се харчат както би трябвало. Не ни оферират сериозен механизъм за надзор на средствата и повече услуги за същия запас.
Лошо усещане направи слагането на два модела с никаква опция за избор на трети. Дискусията е лимитирана до два разновидността, чакам дребни модификации по тях, сподели икономистът и добави, че бъдещи полемики съвсем се обезсмислят.
Здравната система се нуждае от съществени промени за реализиране на качествено и налично опазване на здравето, а не просто от промени, счита омбудсманът Мая Манолова . Тя регистрира, че планът на министъра се отнася само до приходната част в системата, като с препоръчаните разновидности сигурно ще обезпечат повече пари, само че не е ясно по какъв начин ще се подобрят качеството на здравната услуга, достъпът да опазване на здравето, контролът на средствата, т.е. главните проблеми на сегашния модел.
Повече пари в опазването на здравето не значи по-добро опазване на здравето, подсети публичният бранител. И обърна внимание, че едно от предложенията опонира на Конституцията. Към момента тя не разрешава задължително застраховане, каквото се предлага от здравното министерство. Няма и отговор на въпроса какво ще получат пациентите против новата наложителна вноска, която ще се изисква от обезпечените.
Манолова посочи, че проблем е и доплащането за здраве, което на процедура остава. По думите й концепцията да се включат пациентите и застрахователите в контрола на паричните потоци е добра, само че механизмите са много сложни.
Георги Михайлов , народен представител от Българска социалистическа партия и член на парламентарната здравна комисия, уточни, че на процедура се предлага модел за дофинансиране на системата със същата структура. Той сложи въпроса за неналичието на остойностяване на медицинските действия и консумативи с действителни актюерски планове, така че да не се вършат модели върху нестабилни структури без действителна оценка на бранша. За него моделът с цялостната демонополизация на НЗОК не е реален, тъй като надали ще се откри осигурител, който ще желае да покрива всички параметри на болничната помощ.
Вариантът с втора наложителна здравна застраховка по думите му заслужава внимание, само че има риск от сериозна социална опозиция, тъй като регламентира доплащането в системата, а това не се приема от жителите. Михайлов прикани за промени в основата на здравната система, а освен във финансирането й.
Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация също уточни, че единствено промяна във финансовата част не би решила проблемите на бранша. Той посочи като главен проблем огромният % на доплащане за здравни услуги у нас и в тази връзка разяснява, че си заслужава концепцията за обезпечаване на спомагателен запас в системата. В същото време съгласно него главен минус при въвеждането на втора здравна вноска е, че не се знае какво тъкмо в допълнение ще получат пациентите и по какъв начин ще се понижат директните доплащания при изискване, че се залага лечебните заведения сами да калкулират цените на услугите си.
Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) означи, че е верен правилото за привличане на нови играчи като застрахователите в опазването на здравето, така че пазарните механизми и правилата на конкуренцията да доведат до качествена смяна в тази инертна система.
Несторова съобщи подготвеност застрахователите да вземат участие в последващата разработка на концепциите.
Според нея преди всевъзможни промени е нужно да се каже ясно кое какъв брой коства, да се остойности защо е задоволителен общественият запас, кое ще купуват жителите – да сме наясно с парите, с цел да знаем по какъв начин да разпределяме риска, прикани Несторова.Не се дава решение на доста значими проблеми в бранша, сподели Димитър Манолов, президент на КТ „ Подкрепа “. Представените модели слагат въпроса по какъв начин да притеглим повече запас и по какъв начин част от него да представим на частни стопански сътрудници, които работят за облага, заключи той. Да мислим по какъв начин да решаваме въпросите организационно, а да приказваме за обезпечаване в здравната система, тъкмо когато гръмна компания от застрахователния бранш, не е най-хубавият политически метод, добави водачът на синдиката.
Икономистът Ваня Григорова от синдиката разяснява, че нито един от двата модела не подсигурява по-добър надзор на средствата, само че пък подсигурява повече заплащания от страна на пациента. Неофициалните доплащания стават публични, а пациентът се третира като клиент.
С въвеждането на застрахователите като нов състезател в здравната система парите няма да станат повече, а ще се усилят админите, означи Радослав Билюков от КНСБ. Ще се появи и нова бумащина, кой ще подсигурява, че застрахователите ще изплащат постоянно, което им се поставя. Не виждаме ограничения за оставане на лекарите в България, предлаганите модели не ни убеждават, че хората би трябвало да заплащат повече за нещо, без да знаят какво ще получат. Как ще ги убедим, че няма да платят да вземем за пример за леща гуляй катаракта или за пирони в ортопедията, попита той. Предлаганите два разновидността не работят добре за българския пациент, заключи той.
Моделът за цялостна демонополизация на НЗОК е по-добър и по-лесен за използване от този с въвеждане на в допълнение наложително здравно обезпечаване, уточни Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето. Това би означавало да отпаднат лимитите за лечебните заведения, няма да се лимитират леглата в лечебните заведения, даже няма да се постанова остойностяване на услугите, тъй като ще има пазарни цени. Най-големият плюс е, че обезпечените лица с изключение на лечебно заведение ще могат да избират и застраховател, което ще го ангажира.
Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров регистрира като позитив желанието да се усъвършенства контролът, въвеждането на конкуренция, нужда от още средства. Той позволи, че при бъдещи разисквания тези правила ще подсигуряват оптимизация в опазването на здравето. Маджаров регистрира неналичието на ограничения за неосигурените, за лекуването отвън лечебните заведения, за остойностяването.
Любомир Киров от Националното съдружие на общопрактикуващите лекари разяснява, че предстоящите към 800 млн. лв. от спомагателната вноска биха могли да се обезпечат по-бързо и елементарно, в случай че се изпълнят някои до момента неизпълнени задължения. Предлаганите промени следва да са втора стъпка след решение на казуса със здравно неосигурените лица, изплащането в цялостен размер на здравните осигуровки за деца и пенсионери, държавните чиновници и другите групи да си ги поемат независимо. Така спомагателните генерирани пари в системата биха били над 1 милиарда лв. годишно, пресметна той.
Илко Гетов от Български фармацевтичен съюз уточни нужни ограничения в лекарствената политика – въвеждане на бюджети за лекарствена терапия и тласъци за изпълнителите за стойностно ефикасна терапия и реализирани резултати, усилване ролята на фармацевтите в предварителната защита и следенето на резултатите от лечението, гарантиране на достъп до новаторски медикаменти.
Реформата в бранша изисква няколко наложителни условия, уточни Евгени Тасовски от Българска генерична фармацевтична асоциация. Той подчертава върху остойностяването на дейностите и на лекарския труд, с цел да се създадат точни планове и въвеждане на електронна система за разбор на разноските.
Твърде рисково би било, в случай че се разпилее ресурсът на Здравната каса при положение на цялостна демонополизация измежду голям брой субекти, Деян Денев, Асоциация на научноизследователските фармацевтични компании. Привличането на повече запас с по-ефективно разходване с присъединяване на частни субекти е правилото, който е по-подходящ. Но хората се интересуват от по-добри резултати в бранша и гаранция, че никой няма да им изиска повече пари при прилагане на услуги.
По публикацията работи: създател Евгения Маринова
Това са изводи от необятната социална полемика през последните дни по предложенията на здравния министър Кирил Ананиев за нов модел на здравно обезпечаване в България.
Като цяло показаните разновидности за смяна на здравноосигурителния модел не събраха постоянна поддръжка, бяха повече подложени на критика, в сравнение с одобрявани, а неналичието на консенсус и задоволително политическа воля за смяна на модела също бяха явни. Въпреки това представителите на болничния и фармацевтичния бранш, на съсловните и пациентските организации, специалисти, политици и икономисти оповестиха подготвеност за присъединяване в бъдещи полемики по плана.
Слаба поддръжка получиха и двата препоръчани разновидността за промяна на системата.
Основните рецензии са ориентирани към това, че предложенията са за промени само във финансирането на системата, остава казусът с високия дял на доплащането от страна напациента, няма гаранции за по-добра услуга в подмяна на повишение на здравната осигурителна тежест, не се подсигурява по-добър надзор на средствата, само че пък се подсигуряват повече заплащания от обезпечените. Нито един от показаните разновидности за смяна на здравноосигурителния модел не може да проработи в безспорен проект. И в двата има потребни моменти, които да основат трети модел, който да е по-благоприятен за системата, само че това е въпрос на доста диспути. Това разяснява за Investor.bg икономистът Аркади Шарков от ЕКИП. Той счита, че надали още от идната година ще забележим прекосяване към каквото и да е ново в допълнение заплащане в здравната система.
По отношение на първия модел - пълнадемонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), икономистът сподели, че сходно „ шоково “ прекосяване би навредило повече, в сравнение с да помогне.
„ Преди да се премине през финансово премоделиране на здравната система, първо би трябвало да се остойности лекарският труд и да се преразгледат клиничните пътеки “, уточни той. И акцентира, че цялостна демонополизация не съществува на никое място в Европа и в света. Винаги страната държи най-малък %, с който поддържа системата за тези, които не могат да си разрешат да заплащат за здраве. В Холандия да вземем за пример е общопризнат разбъркан модел - с конкуренция, само че страната взе участие като база със своята обществена роля, изясни икономистът. Според него има политически натупан интерес да се одобри този модел, само че въпросът е кои лечебни заведения ще останат – кои ще са печеливши и кои губещи и дали няма да завоюват единствено частните по отношение на държавните.
От друга страна – моделът с втора наложителна здравна вноска, е насъбран с доста механически детайлности, които са недообмислени – във връзка с установяване на премиум от здравното министерство за застраховане например, уточни Шарков.
„ Централизираното установяване на премиум на пазар за застраховки няма по какъв начин да се реализира, тъй като не може да се отнеме ролята на застрахователя да пресмята личния си риск по отношение на пациента. Това би довело до диспропорции в избрани области и евентуално ще има хора, които ще се застраховат преднамерено на районен принцип заради по-благоприятни условия в даден район, надлежно ще взимат по-голям пакет от застраховката “, разяснява икономистът.
„ Това е финансов модел за повече пари в системата, не е обърнато внимание на проблемите с клиничните пътеки и промени по други пера. Промените са на първо място за болничната помощ, а за доболничната не се споделя нищо, липсва и информация във връзка с медикаментите, където в действителност е най-големият преразход “, проучва Шарков.
По думите му липсва информация по главен проблем - по какъв начин се преразпределят средствата, като се има поради, че нито има здравна осведомителна система, нито здравна статистика, върху която да стъпват сходни опити за промяна.
„ Всяко искане на спомагателни пари би трябвало да бъде обосновано с промени вътре в системата, а това е промяна, обоснована само на бюджетната част. Докато липсва електронизация в системата, проблемите ще останат и единствено ще се усили събираемостта на осигуровки от работещите, даже не се загатва, че страната ще заплати въпросните 12 лв. за групите, които обезпечава “. Върху кого ще падне тази тежест и какво ще стане със здравно неосигурените, попита икономистът и допусна, че е допустимо наред със здравно неосигурените да се появи и друга група – на здравно незастрахованите.
Не се загатва нищо и за промяната в незабавната помощ, обърна внимание той. Защото доста от неосигурените за здраве в този момент минават като незабавни пациенти и за лекуването им се заплаща от бюджета.
Въпреки това Аркади Шарков акцентира, че предложенията на здравното министерство са потребен ход за бранша, защото слагат на масата проблеми, които тлеят от години.
Когато се прави промяна, тя би трябвало да е отговор на някакъв проблем в системата, само че какъв проблем решаваме с въвеждането на предлаганите два модела, попита Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система . Пред Investor.bg той разясни, че концепцията на ръководещите е да се понижат директните доплащания за здраве от жителите. Проблемът обаче е, че нито един от двата модела не прави това, тъй като директните заплащания са съсредоточени в лекарствената сфера и извънболничната помощ, до момента в който в болничната помощ доплащанията са минимални.„ Не виждам по какъв начин предлаганите промени ще доведат до стремежи резултат. Бих желал да видя актуализиране на клиничните пътеки, ограничения да се понижат злоупотребите, да се види какъв брой тъкмо са разноските, по какъв начин да се понижат и тогава да се търси вид за спомагателни доходи “, сподели икономистът. Първа стъпка следва да е страната да стартира да обезпечава в цялостна степен групите, за които е ангажирана и да стане правилен застраховател.
Идеята да се вкара трети участник – застраховател, е добра. Но не може да става в границите на настоящия модел. Първо той би трябвало да се промени, с цел да може да се направи място за трети участник. Би трябвало застрахователите да вземат участие и то с водеща роля, тъй като те вършат актюерските планове. Това би трябвало да стане в границите на сегашната вноска от 8% без наливане на още пари преди бранша да бъде реформиран, сподели Стайков. Просто въвеждането на застрахователи като страна по заплащанията няма да реши проблемите в системата, тъй като те не са в дефицита на пари, а в неналичието на съответен надзор по заплащанията.
„ Необходима е цялостна смяна в системата, а не фокус единствено върху болничната помощ, което се предлага, и то с генерална смяна на осигурителния модел, който си работи обикновено все още “, сподели Стайков. За него фокусът на предложенията е сбъркан, той би трябвало да е медикаментите и извънболнична помощ.
Дори в системата да влязат повече пари, когато контролът е същият, тя продължава да работи по остарелия метод. И презумпцията на министерството е, че опазването на здравето е недофинансирано, което не е правилно. Проблемът е, че има огромен дял на директни заплащания и ниско качество. Като съберем държавните и частните заплащания, равнището става колкото е междинното в Европейски Съюз, а не може междинното за Европейски Съюз да е недофинансирана система. Просто парите не се харчат както би трябвало. Не ни оферират сериозен механизъм за надзор на средствата и повече услуги за същия запас.
Лошо усещане направи слагането на два модела с никаква опция за избор на трети. Дискусията е лимитирана до два разновидността, чакам дребни модификации по тях, сподели икономистът и добави, че бъдещи полемики съвсем се обезсмислят.
Здравната система се нуждае от съществени промени за реализиране на качествено и налично опазване на здравето, а не просто от промени, счита омбудсманът Мая Манолова . Тя регистрира, че планът на министъра се отнася само до приходната част в системата, като с препоръчаните разновидности сигурно ще обезпечат повече пари, само че не е ясно по какъв начин ще се подобрят качеството на здравната услуга, достъпът да опазване на здравето, контролът на средствата, т.е. главните проблеми на сегашния модел.
Повече пари в опазването на здравето не значи по-добро опазване на здравето, подсети публичният бранител. И обърна внимание, че едно от предложенията опонира на Конституцията. Към момента тя не разрешава задължително застраховане, каквото се предлага от здравното министерство. Няма и отговор на въпроса какво ще получат пациентите против новата наложителна вноска, която ще се изисква от обезпечените.
Манолова посочи, че проблем е и доплащането за здраве, което на процедура остава. По думите й концепцията да се включат пациентите и застрахователите в контрола на паричните потоци е добра, само че механизмите са много сложни.
Георги Михайлов , народен представител от Българска социалистическа партия и член на парламентарната здравна комисия, уточни, че на процедура се предлага модел за дофинансиране на системата със същата структура. Той сложи въпроса за неналичието на остойностяване на медицинските действия и консумативи с действителни актюерски планове, така че да не се вършат модели върху нестабилни структури без действителна оценка на бранша. За него моделът с цялостната демонополизация на НЗОК не е реален, тъй като надали ще се откри осигурител, който ще желае да покрива всички параметри на болничната помощ.
Вариантът с втора наложителна здравна застраховка по думите му заслужава внимание, само че има риск от сериозна социална опозиция, тъй като регламентира доплащането в системата, а това не се приема от жителите. Михайлов прикани за промени в основата на здравната система, а освен във финансирането й.
Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация също уточни, че единствено промяна във финансовата част не би решила проблемите на бранша. Той посочи като главен проблем огромният % на доплащане за здравни услуги у нас и в тази връзка разяснява, че си заслужава концепцията за обезпечаване на спомагателен запас в системата. В същото време съгласно него главен минус при въвеждането на втора здравна вноска е, че не се знае какво тъкмо в допълнение ще получат пациентите и по какъв начин ще се понижат директните доплащания при изискване, че се залага лечебните заведения сами да калкулират цените на услугите си.
Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) означи, че е верен правилото за привличане на нови играчи като застрахователите в опазването на здравето, така че пазарните механизми и правилата на конкуренцията да доведат до качествена смяна в тази инертна система.
Несторова съобщи подготвеност застрахователите да вземат участие в последващата разработка на концепциите.
Според нея преди всевъзможни промени е нужно да се каже ясно кое какъв брой коства, да се остойности защо е задоволителен общественият запас, кое ще купуват жителите – да сме наясно с парите, с цел да знаем по какъв начин да разпределяме риска, прикани Несторова.Не се дава решение на доста значими проблеми в бранша, сподели Димитър Манолов, президент на КТ „ Подкрепа “. Представените модели слагат въпроса по какъв начин да притеглим повече запас и по какъв начин част от него да представим на частни стопански сътрудници, които работят за облага, заключи той. Да мислим по какъв начин да решаваме въпросите организационно, а да приказваме за обезпечаване в здравната система, тъкмо когато гръмна компания от застрахователния бранш, не е най-хубавият политически метод, добави водачът на синдиката.
Икономистът Ваня Григорова от синдиката разяснява, че нито един от двата модела не подсигурява по-добър надзор на средствата, само че пък подсигурява повече заплащания от страна на пациента. Неофициалните доплащания стават публични, а пациентът се третира като клиент.
С въвеждането на застрахователите като нов състезател в здравната система парите няма да станат повече, а ще се усилят админите, означи Радослав Билюков от КНСБ. Ще се появи и нова бумащина, кой ще подсигурява, че застрахователите ще изплащат постоянно, което им се поставя. Не виждаме ограничения за оставане на лекарите в България, предлаганите модели не ни убеждават, че хората би трябвало да заплащат повече за нещо, без да знаят какво ще получат. Как ще ги убедим, че няма да платят да вземем за пример за леща гуляй катаракта или за пирони в ортопедията, попита той. Предлаганите два разновидността не работят добре за българския пациент, заключи той.
Моделът за цялостна демонополизация на НЗОК е по-добър и по-лесен за използване от този с въвеждане на в допълнение наложително здравно обезпечаване, уточни Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето. Това би означавало да отпаднат лимитите за лечебните заведения, няма да се лимитират леглата в лечебните заведения, даже няма да се постанова остойностяване на услугите, тъй като ще има пазарни цени. Най-големият плюс е, че обезпечените лица с изключение на лечебно заведение ще могат да избират и застраховател, което ще го ангажира.
Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров регистрира като позитив желанието да се усъвършенства контролът, въвеждането на конкуренция, нужда от още средства. Той позволи, че при бъдещи разисквания тези правила ще подсигуряват оптимизация в опазването на здравето. Маджаров регистрира неналичието на ограничения за неосигурените, за лекуването отвън лечебните заведения, за остойностяването.
Любомир Киров от Националното съдружие на общопрактикуващите лекари разяснява, че предстоящите към 800 млн. лв. от спомагателната вноска биха могли да се обезпечат по-бързо и елементарно, в случай че се изпълнят някои до момента неизпълнени задължения. Предлаганите промени следва да са втора стъпка след решение на казуса със здравно неосигурените лица, изплащането в цялостен размер на здравните осигуровки за деца и пенсионери, държавните чиновници и другите групи да си ги поемат независимо. Така спомагателните генерирани пари в системата биха били над 1 милиарда лв. годишно, пресметна той.
Илко Гетов от Български фармацевтичен съюз уточни нужни ограничения в лекарствената политика – въвеждане на бюджети за лекарствена терапия и тласъци за изпълнителите за стойностно ефикасна терапия и реализирани резултати, усилване ролята на фармацевтите в предварителната защита и следенето на резултатите от лечението, гарантиране на достъп до новаторски медикаменти.
Реформата в бранша изисква няколко наложителни условия, уточни Евгени Тасовски от Българска генерична фармацевтична асоциация. Той подчертава върху остойностяването на дейностите и на лекарския труд, с цел да се създадат точни планове и въвеждане на електронна система за разбор на разноските.
Твърде рисково би било, в случай че се разпилее ресурсът на Здравната каса при положение на цялостна демонополизация измежду голям брой субекти, Деян Денев, Асоциация на научноизследователските фармацевтични компании. Привличането на повече запас с по-ефективно разходване с присъединяване на частни субекти е правилото, който е по-подходящ. Но хората се интересуват от по-добри резултати в бранша и гаранция, че никой няма да им изиска повече пари при прилагане на услуги.
По публикацията работи: създател Евгения Маринова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ